Тренинг „Ефективна комуникация” - Част 1

Въведение и основни цели на тренинга

    Тренингът „Ефективна комуникация“ има за цел да провокира в участниците промяна на гледната точка относно ефективността на собствените им стилове и стратегии при общуване с други хора, било то в професионален или личен план. Друга основна цел на тренинга е да разкрие посоки за промяна на начините за комуникация към по-добро разбиране на другите и по-ефективно изразяване на собствените идеи, мисли, потребности, желания и чувства.

 

    Промяната в комуникативните стилове и стратегии би повлияла положително в много посоки – повишаване ефективността на работата при служителите, комуникиращи пряко с клиенти, подобряване на екипната работа и взаимоотношения вътре в организацията, по-добро разбиране и приемане на идеи, цели и задачи. Оттук нататък ние, екипът на Персоналът, решенията и успехът ЕООД, ще се опитаме да направим описание на тренига „Ефективна комуникация” – етапи на протичане, основни теми, активности и примери от предишни тренинги. Идеята е всеки, който иска да се запознае обстойно и дори да проведе тренинг на такава тема, да може да използва максимално предоставената информация.

 

    От самото начало искаме да се застраховаме и да кажем, че тук няма да намерите точни инструкции и няма да следваме модела, с който всички ние сме се сблъсквали в интернет пространството. Това е по-скоро опит да предадем собствения си опит, личните си впечатления и някои идеи, които все още не сме осъществили, но не и да натрапваме стила, идеите и структурата на нашите тренинги като единствена меродавна. Даже не и като меродавна въобще.

 

    Въпреки че предварителните планове не винаги се изпълняват до край, а и ние не сме привърженици на формализацията, ще очертаем основните теми на този тренинг:

 

    І. Откриване на тренинга – как да въведем участниците в темата;

 

    ІІ. Същност и цел на комуникацията – да изравним понятията и да си говорим за едно и също;

 

    ІІІ. Процесът на комуникация – елементи, участници и кой за какво е отговорен;

 

    ІV. „Къде е заровено кучето?” или основни причини нещата в комуникацията да се объркат;

 

    V. Камъчетата в обувките на комуникацията – ценности, стереотипи, настроения и др.;

 

    VІ. Как можем да променим нещата в наша полза – обратната връзка и други работи;

 

    VІІ. Сериалът „Излъжи ме” – истини и реалности – невербалната комуникация като такава; VІІІ. Падането на завесата или как да закрием целия този цирк.

 

    От другият път, като дуетът Шехеразада и Педя Човек Лакет Брада, ще започнем да Ви поднасяме късчета от безцените ни умотворения по темата. До скоро!

 

Откриване на тренинга

    Откриването на тренинга е от голямо значение за по-нататъшната динамика в групата и протичане на различните активности. Това, естествено, прави откриването голямо предизвикателство, особено за водещи, които искат да наложат изначално своя авторитет. (Съвет под сурдинка – вместо да налагате авторитет, се опитайте да разсмеете групата. Братята македонци са го казали, макар и в друг контекст: „ Смее се – ке даде!”)

 

    Когато групата е нова, т.е. участниците не се познават с водещите и/или помежду си, откриването е моментът, в който започваме да намаляваме нивото на резервираност към мероприятието, към водещите и помежду им. Резервираност, която при нова група винаги съществува. За да я преодолеем, ние ще започнем с най-естественото нещо, което правят хора, които не се познават - да се представят един на друг. Тук обаче не искаме просто да споделят имената си с нас, а да разберем подробности около техния живот, минало и настояще. Идеята е не само да се опознаем по-добре, но и да провокираме процеси на споделяне, които да развием по-нататък, защото без споделяне на опит добрият тренинг е немислим. Съществуват няколко варианта да започнем това запознанство, в зависимост от степента на познаваемост в групата:

 

    1. Когато участниците в групата не се познават много добре и не познават водещите:

 

    В този случай, добър вариант е да се направи ролевата игра „Под шапката на другарчето” (имената на игрите са условни, т.е. ние си ги измислихме специално за тук. Не претендираме за авторство на самите игри, освен при специално отбелязаните като такива). Разделяме участниците по двойки, като инструкцията е в тези двойки да са хората, които се познават най-малко. Задачата е в рамките на две минути единият от двойката да разказва неща за себе си – такива, които са важни, които го обрисуват и представят. Ние, водещите, засичаме времето (две минути) и след това приканваме двойките да си разменят ролите. След като минат и другите две минути оставяме участниците в двойките един до друг.

 

    Първите ни въпроси са дали са успeли да се поприказват добре, разказали ли са си важните неща, успели ли са да опознаят събеседника си? След това казваме нещо от сорта:

 

    - Сега ще помоля всеки един от вас да представи своя събеседник. Нека да разкаже това, което е запомнил за него. Но, за да е по-интересно, нека го разкаже от името на събеседника. Например, ако двойката е Гошо и Венета, Гошо започва с думите „Здравейте, аз съм Венета....” и т.н. Важно е този, който говори, да се опита да пресъздаде не само инфрмацията, но и поведението на другия – жестове, мимики, гласови характеристики.

 

    Следват сконфузени подхилквания и възгласи „е-е-е-е, защо не казахте предварително” и други подобни, на които ние не обръщаме внимание, а търсим доброволци, които да започнат. Опитът ни показва, че такива бързо се намират и тук е мястото да отбележим, че е необходимо те да бъдат ясно поощрявани вербално от нас. Така увеличаваме вероятността да има доброволци и за другите ни ролеви игри. Но ви препоръчваме да избягвате потупване по главите, придружено с нещо от сорта „Браво, добър участник”.

 

    Докато участниците се представят един друг, ние следим няколко основни неща, докато се опитваме да не се смеем с глас на театрото:

 

    - Колко време говори всеки един от тях. Е, не засичаме с хронометър,но ни трябва някаква обща представа;
    - Доколко участникът се запъва, мъчи се да си спомни и е сигурен в това, което казва;
    - Реакцията на другия участник, този, който представят в момента – съгласен ли е или не, допълва ли нещо и т.н.

 

    След като представящият участник приключи, даваме думата на орезиления, за да възстанови честта си. С други думи питаме дали фактите са такива, каквито ги чухме, дали са пълни, има ли „подробности”, които са били важни, а презентаторът ги е пропуснал. През цялото време, докато текат представянията и поправките, събираме информация за това, как участниците забравят неща, които са важни за другия, как смесват, допълват, измислят си или преиначават факти. Тази информация ще ни е полезна по-нататък в тренинга.

 

    На този етап основната ни задача спрямо групата е да поддържаме приятелска и весела атмосфера. Можем например да се обръщаме към представящия с името на представяния – Ако Гошо представя Венета, му казваме „здравей Венета”. Винаги има някой, на когото това му е особено забавно. Най-често това е другият водещ, но не спираме да опитваме да накараме излагащият се да види и комичната страна на ситуацията.

 

    С цел по-ясно дефиниране на информацията, може да използваме т.нар. техника на огледалото – повтаряме казаното от представящия или да перефразираме – уточняваме със свои думи това, което той е казал и т.н. Така помагаме на представящия да структурира по-добре повествованието си, да се чувства по-комфортно, да се отпусне и да затъне дълбоко в блатото на субективните интерпретации. Освен това, демонстрираме две техники за обратна връзка, които ще напомним, когато му дойде времето, ако, естествено, не забравим.

 

    Всички наши действия по време на тази игра са подчинени на две основни цели – да създадем непосредствена атмосфера и да съберем информация за това какво количество информация пропада, видоизменя се или се замества в процеса на предаване. На финалът обобщаваме като следваме основни насоки:

 

    - Запознанство – до каква степен сме научили нещо за останалите. Харесало ли им е упражнението.

 

    - Наблюдения относно комуникацията – какво им е направило впечатление при взаимодействията и предаването на иформацията, на какво го отдават;

 

    - Доколко предадена за тях нформация е била вярна, доколко предадената от тях информация е била точна и какво им е попречило за по-детайлното и точно възприемане и препредаване на информация.

 

    Опитът в такива ситуации ни дава увереност, че рано или късно ще получите отговори от сорта „Ами не всичко казано от него беше важно” и „Ами то не го слушах внимателно, защото цялата тази игра ми се струва не достатъчно сериозна”. Оставяме на Вас да прецените какво бихте отговорили, но може да зададете два въпроса:

 

    - „Не е важно, но според кого – според даващия информация или според този, който я препредава?” – за първото твърдение и „Ако беше на живот и смърт, какво щяхте да направите, за да се справите?” – за второто.

 

    Според нас, всичко, което се случи в тази игра, може да бъде използвано срещу участниците или с други думи да бъде илюстрирано твърдението, че в процесът на комуникация съществуват доста подводни камъни, които спъват разбирането между хората. На финала обощаваме какво сме видели в играта – две минути приказки (разбирайте информация) са сведени до около най-много минутно представяне. Важни за единия събеседник неща са пропуснати от другия, когато го представя, други факти са преиначени, неточни или украсени. Казано по друг начин, Гошо сбива двемунитните приказки на Венета до 40 секундна презентация, в която изпуска така важните за нея имена на котките й, изкарва нещастния й брак недоразумение и казва, че хобито й било бавачка, вместо готвачка.

 

    Обобщението ни е в посока, че макар да говорим на един език, използваме едни и същи думи, изрази и идиоми, въпреки че, на пръв поглед, сме успешни в комуникацията, на практика ние не се разбираме помежду си. Както се казва във вица „тоя па все неразбрал, все неразбрал!”...

 

    Вицът: Един женски манастир бива превзет от разбойници.
    Главатарят казва: - Ей ти, я изкарай всички калугерки навън!
    - Ама и Баба игуменка ли? – пита разбойникът.
    - И нея, и нея - отговаря главатаря.
    Изкарва разбойникът калугерките и главатарят казва: - Сега съблечи всички калугерки!
    - Ама и Баба игуменка ли? – пак се чуди разбойникът.
    - И нея, и нея.
    Съблекли се игуменките, а главатарят казал:
    - Ха сега, хванете и обезчестете всички калугерки!
    - Ама и Баба игуменка ли, бе? - Попитал пак същият разбойник.
    - И-и-и-и, тоя па, `се не разбрал, `се не разбрал – възмутено се обадила Баба игуменка.

 

    Оттук следвайки изводите, че винаги има някой който „`се е неразбрал”, вкарваме участниците в темата на тренинга като казваме, че следващите два дни ще се опитаме да дадем отговор на въпроса - Защо всъщност хората не се разбират и как ние можем да влияем върху ефективността на комуникацията.

 

    2. Когато участниците и водещите се познават помежду си.

 

    Това са случаите, в които или водещите са в една фирма с участниците или, както е при нас, водещите преди това са им водили други мероприятия - тренинги, тиймбилдинг, водили сме ги на пазар, на кино, на зоопарк и т.н. Но, както би казал дуетът - Шехераза и Педя Човек Лакет Брада, споменат и преди – ще изчакате до следващия път! До четене и бъдете здрави! Пазете си очите, за да можете отново да се сблъскате челно с тренинга „Ефективна комуникация”.